7 jun 2007, 9:07

Децата се завръщат

  Poesía
1.3K 0 4
Децата се завръщат,
но за малко!
Децата са големи
и САМИ!
А аз не мога нищо
да им кажа.
Целувам само
техните очи.
Докато спят.
Че вече не разбират.
Сърце на майка как тупти.
И се боят
да се прегръщат, да обичат.
Защото този свят изисква да боли.

Децата се завръщат
и си тръгват.
А аз се моля през сълзи
щастливи да са,
да пребъдат
в красотата на безсмъртните
МЕЧТИ!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Жана Лисичкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...