Jun 7, 2007, 9:07 AM

Децата се завръщат

  Poetry
1.3K 0 4
Децата се завръщат,
но за малко!
Децата са големи
и САМИ!
А аз не мога нищо
да им кажа.
Целувам само
техните очи.
Докато спят.
Че вече не разбират.
Сърце на майка как тупти.
И се боят
да се прегръщат, да обичат.
Защото този свят изисква да боли.

Децата се завръщат
и си тръгват.
А аз се моля през сълзи
щастливи да са,
да пребъдат
в красотата на безсмъртните
МЕЧТИ!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жана Лисичкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...