Децата се завръщат
Децата се завръщат,
но за малко!
Децата са големи
и САМИ!
А аз не мога нищо
да им кажа.
Целувам само
техните очи.
Докато спят.
Че вече не разбират.
Сърце на майка как тупти.
И се боят
да се прегръщат, да обичат.
Защото този свят изисква да боли.
Децата се завръщат
и си тръгват.
А аз се моля през сълзи
щастливи да са,
да пребъдат
в красотата на безсмъртните
МЕЧТИ!
но за малко!
Децата са големи
и САМИ!
А аз не мога нищо
да им кажа.
Целувам само
техните очи.
Докато спят.
Че вече не разбират.
Сърце на майка как тупти.
И се боят
да се прегръщат, да обичат.
Защото този свят изисква да боли.
Децата се завръщат
и си тръгват.
А аз се моля през сълзи
щастливи да са,
да пребъдат
в красотата на безсмъртните
МЕЧТИ!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Жана Лисичкова Все права защищены
