* * *
Тихо, преди да сменя
своята музика с чужда,
аз ще измисля пасаж,
който сълзи ще събужда.
В кратък момент ще звучи
нещо, за мен непознато,
да, но тогава, кажи,
защо ми напомня за някой.
И за кого, и дали?
И за какво и до колко?
Някак фатално боли.
И нереално ме стопля.
Тихо, без шум, без следа.
Сякаш на пръсти от злато.
С фина походка сега
тази сълза я изпратих.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Калъчева Todos los derechos reservados
