* * *
Тихо, преди да сменя
своята музика с чужда,
аз ще измисля пасаж,
който сълзи ще събужда.
В кратък момент ще звучи
нещо, за мен непознато,
да, но тогава, кажи,
защо ми напомня за някой.
И за кого, и дали?
И за какво и до колко?
Някак фатално боли.
И нереално ме стопля.
Тихо, без шум, без следа.
Сякаш на пръсти от злато.
С фина походка сега
тази сълза я изпратих.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Калъчева Всички права запазени
