Deja vu
Откъсваш спомен скрит
от мойте длани.
Докосвам с нежност
твоето лице.
В душата ми пак
припев на камбани.
Коне препускат
в моето сърце.
Не спирай шепота на тишината!
Тя ще ни скрие някъде
в нощта от погледа разтъжен
на Луната...
Душите ни ще слее във една.
А утринта със дъх
на росна песен ще ни събуди,
плахо, мълчешком...
Ще тръгна аз и ти ще си отидеш -
аз в моя, ти - във своя дом.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© НЯКОЯ Todos los derechos reservados
това дежаву..за тези , които са го преживели и усетили..