Apr 17, 2009, 12:54 AM

Deja vu

  Poetry » Love
1.2K 0 5

Откъсваш спомен скрит

от мойте длани.

Докосвам с нежност

твоето лице.

В душата ми пак

припев на камбани.

Коне препускат

в моето сърце.

Не спирай шепота на тишината!

Тя ще ни скрие някъде

в нощта от погледа разтъжен

на Луната...

Душите ни ще слее във една.

А утринта със дъх

на росна песен ще ни събуди,

плахо, мълчешком...

Ще тръгна аз и ти ще си отидеш -

аз в моя, ти - във своя дом.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© НЯКОЯ All rights reserved.

Comments

Comments

  • дамм.. разкошно е..това дежаву..за тези , които са го преживели и усетили..
  • Разкошен стих, Бояна!
    Комплименти!!!
  • Боянче, успя да защитиш тезата си за росната песен. Слушам я (чета стихчето отново)тази твоя росна песен...до насита. Прегръщам те. Барона
  • Прекрасен стих!
    Нежност и красота, да и малко тъга!
    Поздрав!
  • Видях, че твоето стихотворение още не е спечелило хубавите думи, които спят на моите устни, а и на хората, които предпочитат добрата поезия.Успя да ме докоснеш с този припев на камбани и спомен скрит от дланите. Нещо само ме притесняваш с тази росна песен, "която ще ни разбуди плахо, мълкошком" Aко там промениш нещо...Инак - поздравления, Боянче!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...