Deja vu

Поезия » Любовна

1.1K 0 5

Откъсваш спомен скрит

от мойте длани.

Докосвам с нежност

твоето лице.

В душата ми пак

припев на камбани.

Коне препускат

в моето сърце.

Не спирай шепота на тишината!

Тя ще ни скрие някъде

в нощта от погледа разтъжен

на Луната...

Душите ни ще слее във една.

А утринта със дъх

на росна песен ще ни събуди,

плахо, мълчешком...

Ще тръгна аз и ти ще си отидеш -

аз в моя, ти - във своя дом.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

nellnokia (Нели Господинова)

дамм.. разкошно е..това дежаву..за тези , които са го преживели и усетили..

2009-05-04T13:12:50+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Разкошен стих, Бояна!
Комплименти!!!

2009-05-04T12:49:14+03:00
Barona38 (Ивайло Терзийски)

Боянче, успя да защитиш тезата си за росната песен. Слушам я (чета стихчето отново)тази твоя росна песен...до насита. Прегръщам те. Барона

2009-05-04T12:47:19+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Прекрасен стих!
Нежност и красота, да и малко тъга!
Поздрав!

2009-04-19T11:50:55+03:00
Barona38 (Ивайло Терзийски)

Видях, че твоето стихотворение още не е спечелило хубавите думи, които спят на моите устни, а и на хората, които предпочитат добрата поезия.Успя да ме докоснеш с този припев на камбани и спомен скрит от дланите. Нещо само ме притесняваш с тази росна песен, "която ще ни разбуди плахо, мълкошком" Aко там промениш нещо...Инак - поздравления, Боянче!

2009-04-18T20:09:59+03:00