megamax (НЯКОЯ)
24 13
17.04.2009 г., 0:54 ч.

Deja vu 

  Поезия » Любовна
823 0 5

Откъсваш спомен скрит

от мойте длани.

Докосвам с нежност

твоето лице.

В душата ми пак

припев на камбани.

Коне препускат

в моето сърце.

Не спирай шепота на тишината!

Тя ще ни скрие някъде

в нощта от погледа разтъжен

на Луната...

Душите ни ще слее във една.

А утринта със дъх

на росна песен ще ни събуди,

плахо, мълчешком...

Ще тръгна аз и ти ще си отидеш -

аз в моя, ти - във своя дом.

© НЯКОЯ Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • дамм.. разкошно е..това дежаву..за тези , които са го преживели и усетили..
  • Разкошен стих, Бояна!
    Комплименти!!!
  • Боянче, успя да защитиш тезата си за росната песен. Слушам я (чета стихчето отново)тази твоя росна песен...до насита. Прегръщам те. Барона
  • Прекрасен стих!
    Нежност и красота, да и малко тъга!
    Поздрав!
  • Видях, че твоето стихотворение още не е спечелило хубавите думи, които спят на моите устни, а и на хората, които предпочитат добрата поезия.Успя да ме докоснеш с този припев на камбани и спомен скрит от дланите. Нещо само ме притесняваш с тази росна песен, "която ще ни разбуди плахо, мълкошком" Aко там промениш нещо...Инак - поздравления, Боянче!
Предложения
: ??:??