17 ene 2011, 8:47

декаданс

  Poesía
1.4K 0 23

на времето стрелките се застъпиха

заглъхна пуяка на двора

клоните свенливо се прегърбиха

смолата потече по ствола

котки и кучета бясно се гонеха

плъхове мишки копаят тунел

кокошката вряка чака за прошка

под трупа на пищния петел

прасето квичи тъпа е брадвата

пес на каишка ближе кръвта

„бързата кучка слепи ги ражда”

и глухи... сакати чеда

шмугна се стършела в сливата

лакомо падна от препиване

човекът лае зад намордника

че живеейки умираше

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николина Милева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...