17 ene 2011, 8:47

декаданс

  Poesía
1.4K 0 23

на времето стрелките се застъпиха

заглъхна пуяка на двора

клоните свенливо се прегърбиха

смолата потече по ствола

котки и кучета бясно се гонеха

плъхове мишки копаят тунел

кокошката вряка чака за прошка

под трупа на пищния петел

прасето квичи тъпа е брадвата

пес на каишка ближе кръвта

„бързата кучка слепи ги ражда”

и глухи... сакати чеда

шмугна се стършела в сливата

лакомо падна от препиване

човекът лае зад намордника

че живеейки умираше

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николина Милева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...