17.01.2011 г., 8:47

декаданс

1.3K 0 23

на времето стрелките се застъпиха

заглъхна пуяка на двора

клоните свенливо се прегърбиха

смолата потече по ствола

котки и кучета бясно се гонеха

плъхове мишки копаят тунел

кокошката вряка чака за прошка

под трупа на пищния петел

прасето квичи тъпа е брадвата

пес на каишка ближе кръвта

„бързата кучка слепи ги ражда”

и глухи... сакати чеда

шмугна се стършела в сливата

лакомо падна от препиване

човекът лае зад намордника

че живеейки умираше

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николина Милева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....