Jan 17, 2011, 8:47 AM

декаданс

  Poetry
1.4K 0 23

на времето стрелките се застъпиха

заглъхна пуяка на двора

клоните свенливо се прегърбиха

смолата потече по ствола

котки и кучета бясно се гонеха

плъхове мишки копаят тунел

кокошката вряка чака за прошка

под трупа на пищния петел

прасето квичи тъпа е брадвата

пес на каишка ближе кръвта

„бързата кучка слепи ги ражда”

и глухи... сакати чеда

шмугна се стършела в сливата

лакомо падна от препиване

човекът лае зад намордника

че живеейки умираше

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николина Милева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...