17 янв. 2011 г., 08:47

декаданс

1.4K 0 23

на времето стрелките се застъпиха

заглъхна пуяка на двора

клоните свенливо се прегърбиха

смолата потече по ствола

котки и кучета бясно се гонеха

плъхове мишки копаят тунел

кокошката вряка чака за прошка

под трупа на пищния петел

прасето квичи тъпа е брадвата

пес на каишка ближе кръвта

„бързата кучка слепи ги ражда”

и глухи... сакати чеда

шмугна се стършела в сливата

лакомо падна от препиване

човекът лае зад намордника

че живеейки умираше

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николина Милева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...