28 ene 2011, 1:10

декаданс 2

  Poesía
1.1K 0 24

пауни възкръсвали от пепелта

изгубени се лутат две козлета

лъвът реве самотен в гордостта

петелът мачка малките петлета

кочината е двореца на прасето

свинята майка чака серенада

бащата люшка без ръце детето

а люлката на части се разпада

врабчето е орел във клетка

в хранилката му жито прясно

подмами старата кокетка

под дънера виси и мляще.

совата мучи че „ден до пладне”

с градския мишок ще се погажда

одраха живо мършавото агне...

курбан... че нова смърт се ражда 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николина Милева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...