1 dic 2017, 9:00

Декември

  Poesía » Otra
566 0 4

Декември, махало на моите дни. 

Студено момиче, което обичам. 

Сърцето изтича. Лицето гори. 

Ръцете са сини. Говоря на птиче. 

 

Дали си бащата на нощния ден? 

Ръцете се трудят и пеят на феи. 

Лъчите огряват живота. И мен. 

И агънце кротко на нивите блее. 

 

Балкани дивеят. Комини мълчат. 

Жената е стара. Нагарча неделя. 

Колани живеят. Изкуствена плът. 

Съдбата е гара. И труд на абеля.

 

Нощта ме извика. Декември, ела. 

Навън е студено. Цветята умряха. 

Крещя и не питам. Защо? И кога? 

Летя на червено. Куршум непонятен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...