Декември
Декември, махало на моите дни.
Студено момиче, което обичам.
Сърцето изтича. Лицето гори.
Ръцете са сини. Говоря на птиче.
Дали си бащата на нощния ден?
Ръцете се трудят и пеят на феи.
Лъчите огряват живота. И мен.
И агънце кротко на нивите блее.
Балкани дивеят. Комини мълчат.
Жената е стара. Нагарча неделя.
Колани живеят. Изкуствена плът.
Съдбата е гара. И труд на абеля.
Нощта ме извика. Декември, ела.
Навън е студено. Цветята умряха.
Крещя и не питам. Защо? И кога?
Летя на червено. Куршум непонятен.
© Димитър Драганов All rights reserved.
