thedac (Димитър Драганов)
873 1129
1.12.2017 г., 9:00 ч.

Декември 

  Поезия » Друга
395 0 4

Декември, махало на моите дни. 

Студено момиче, което обичам. 

Сърцето изтича. Лицето гори. 

Ръцете са сини. Говоря на птиче. 

 

Дали си бащата на нощния ден? 

Ръцете се трудят и пеят на феи. 

Лъчите огряват живота. И мен. 

И агънце кротко на нивите блее. 

 

Балкани дивеят. Комини мълчат. 

Жената е стара. Нагарча неделя. 

Колани живеят. Изкуствена плът. 

Съдбата е гара. И труд на абеля.

 

Нощта ме извика. Декември, ела. 

Навън е студено. Цветята умряха. 

Крещя и не питам. Защо? И кога? 

Летя на червено. Куршум непонятен.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??