Декемврийска Елегия
Декемврийска Елегия
Притихнал небосвод.
Угаснъл огън.
Недоизживян сън.
Насред безкрайното поле
си сам със свойта най-голяма мъка.
Стогодишен дъб напомня
за добре забравени скърби.
Студенината обгръща сърцето
и сякаш не ти остава нищо друго,
освен да се предадеш
на безнадежно тихата есенна нощ.
Притихнал небосвод.
Угаснъл огън.
Недоизживян сън.
Насред безкрайното поле
си сам със свойта най-голяма мъка.
Стогодишен дъб напомня
за добре забравени скърби.
Студенината обгръща сърцето
и сякаш не ти остава нищо друго,
освен да се предадеш
на безнадежно тихата есенна нощ.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ивелина Todos los derechos reservados
