Декемврийска Елегия
Декемврийска Елегия
Притихнал небосвод.
Угаснъл огън.
Недоизживян сън.
Насред безкрайното поле
си сам със свойта най-голяма мъка.
Стогодишен дъб напомня
за добре забравени скърби.
Студенината обгръща сърцето
и сякаш не ти остава нищо друго,
освен да се предадеш
на безнадежно тихата есенна нощ.
Притихнал небосвод.
Угаснъл огън.
Недоизживян сън.
Насред безкрайното поле
си сам със свойта най-голяма мъка.
Стогодишен дъб напомня
за добре забравени скърби.
Студенината обгръща сърцето
и сякаш не ти остава нищо друго,
освен да се предадеш
на безнадежно тихата есенна нощ.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивелина Все права защищены
