DecemberElegy (Ивелина) DecemberElegy (Ивелина)
15
Jun 14, 2008, 4:50 PM

Декемврийска Елегия

1.3K 0 1
Декемврийска Елегия

Притихнал небосвод.
Угаснъл огън.
Недоизживян сън.

Насред безкрайното поле
си сам със свойта най-голяма мъка.

Стогодишен дъб напомня
за добре забравени скърби.

Студенината обгръща сърцето
и сякаш не ти остава нищо друго,
освен да се предадеш
на безнадежно тихата есенна нощ.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Aneta_kz (Анета)
    Aneta_kz (Анета)
    Нарисувала си красива картина в тъжен стих!
    Много ми хареса!
    Поздрави, Елена!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0