5 feb 2015, 2:02

Демиург

702 0 0

Съдбата с кал и тръни ме наказа,
  с неравности по жизнения път.
  Но аз да дерзая не се отказах,
  защото знам, че пред мен е светът.

Знам, че бъдещето ме чака,
   то моите пътеки чертае.
   А аз пътувам с на живота влака,
   но какво ли този път ми вещае.

Нима не мога релсите да рисувам,
   не съм ли аз на бъдещето господар.
   Аз с този влак пътувам,
   а свободата е мой безценен дар.

Отговорността е моят компас,
   аз съм и пътник, и машинист.
   Вярата е моят пегас
   и аз разлиствам лист по лист.

Разлиствам страниците на
   житейския буквар,
   източник на мъдрост,
   един безценен дар.

 

Знам, че бъдещето ми чертае пътеки,
   но аз неговия лик рисувам.
   И ще бъда на живота си демиург навеки,
   машинист на влака,с който пътувам.

Днес е празник за мен,
   един светъл и приветлив ден.
   Днес със влака към звездите летя,
   днес мечтите ме чакат да ги покоря.

Аз по жизнения път стартирам,
   с влака на живота с пълна пара
   скорост набирам.
   Защото знам, че бъдещето е пред мен,
   защото сам предопределям своя ден.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мирослав Начев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...