1 jul 2015, 20:39

Демон

  Poesía
625 0 0
Демон

Демонът се притаил,
и чака танц да заиграе,
притихнал вътре в мен,
спотайва се,
изчаква да ме обладае.

Всеки следващ гняв,
захранва го със сили,
той кротко си стои,
съзнанието опитва да промие.

Търпеливо чака,
и очаква да изригна,
когато стана слаб,
обладан съм аз от него,
изгубвам се в моя яд.

Когато пусна го,
ранявам всички,
и само болка сея,
с думи тежки ,
не за мен привични.

Попаднах в бурята от думи,
Той скрито ми се подиграва,
гнева разпалва в мен,
последствията наблюдава,
със забава.

Аз знам, че в мен бушува,
разбрах че трябва да го скрия,
с любов обгърнах го
и той остави ме на мира.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радослав Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...