1.07.2015 г., 20:39

Демон

626 0 0
Демон

Демонът се притаил,
и чака танц да заиграе,
притихнал вътре в мен,
спотайва се,
изчаква да ме обладае.

Всеки следващ гняв,
захранва го със сили,
той кротко си стои,
съзнанието опитва да промие.

Търпеливо чака,
и очаква да изригна,
когато стана слаб,
обладан съм аз от него,
изгубвам се в моя яд.

Когато пусна го,
ранявам всички,
и само болка сея,
с думи тежки ,
не за мен привични.

Попаднах в бурята от думи,
Той скрито ми се подиграва,
гнева разпалва в мен,
последствията наблюдава,
със забава.

Аз знам, че в мен бушува,
разбрах че трябва да го скрия,
с любов обгърнах го
и той остави ме на мира.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослав Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...