Jul 1, 2015, 8:39 PM

Демон

  Poetry
623 0 0
Демон

Демонът се притаил,
и чака танц да заиграе,
притихнал вътре в мен,
спотайва се,
изчаква да ме обладае.

Всеки следващ гняв,
захранва го със сили,
той кротко си стои,
съзнанието опитва да промие.

Търпеливо чака,
и очаква да изригна,
когато стана слаб,
обладан съм аз от него,
изгубвам се в моя яд.

Когато пусна го,
ранявам всички,
и само болка сея,
с думи тежки ,
не за мен привични.

Попаднах в бурята от думи,
Той скрито ми се подиграва,
гнева разпалва в мен,
последствията наблюдава,
със забава.

Аз знам, че в мен бушува,
разбрах че трябва да го скрия,
с любов обгърнах го
и той остави ме на мира.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радослав All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...