1 июл. 2015 г., 20:39

Демон

630 0 0
Демон

Демонът се притаил,
и чака танц да заиграе,
притихнал вътре в мен,
спотайва се,
изчаква да ме обладае.

Всеки следващ гняв,
захранва го със сили,
той кротко си стои,
съзнанието опитва да промие.

Търпеливо чака,
и очаква да изригна,
когато стана слаб,
обладан съм аз от него,
изгубвам се в моя яд.

Когато пусна го,
ранявам всички,
и само болка сея,
с думи тежки ,
не за мен привични.

Попаднах в бурята от думи,
Той скрито ми се подиграва,
гнева разпалва в мен,
последствията наблюдава,
със забава.

Аз знам, че в мен бушува,
разбрах че трябва да го скрия,
с любов обгърнах го
и той остави ме на мира.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радослав Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...