24 sept 2020, 6:52

Демон 

  Poesía » Formas graves
369 2 3

Заспиваш ти... и в този нощен час,

неканен гост съм в тъмната ти стая.

Красив е твоят сън, усещам аз.

Напомня ми за младостта и рая.

 

Сега съм тук, защото те желая.

Да те целуна ли? О, не, не бива!

Напира сила да те обладая

и пак възспирам сам страстта си дива.

 

Каквото в миг докосна, то загива,

и любовта за мен е безнадеждна.

Напускам твоя дом. Бъди щастлива.

Живей с душа неопетнено нежна.

 

Как искам яростно да изкрещя,

но прокълнат, без звук, ще отлетя.

© Асенчо Грудев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??