Демон
Заспиваш ти... и в този нощен час,
неканен гост съм в тъмната ти стая.
Красив е твоят сън, усещам аз.
Напомня ми за младостта и рая.
Сега съм тук, защото те желая.
Да те целуна ли? О, не, не бива!
Напира сила да те обладая
и пак възспирам сам страстта си дива.
Каквото в миг докосна, то загива,
и любовта за мен е безнадеждна.
Напускам твоя дом. Бъди щастлива.
Живей с душа неопетнено нежна.
Как искам яростно да изкрещя,
но прокълнат, без звук, ще отлетя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Асенчо Грудев Всички права запазени
