Демон
Заспиваш ти... и в този нощен час,
неканен гост съм в тъмната ти стая.
Красив е твоят сън, усещам аз.
Напомня ми за младостта и рая.
Сега съм тук, защото те желая.
Да те целуна ли? О, не, не бива!
Напира сила да те обладая
и пак възспирам сам страстта си дива.
Каквото в миг докосна, то загива,
и любовта за мен е безнадеждна.
Напускам твоя дом. Бъди щастлива.
Живей с душа неопетнено нежна.
Как искам яростно да изкрещя,
но прокълнат, без звук, ще отлетя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Асенчо Грудев Все права защищены
