Демон

24 сент. 2020 г., 06:52

Поэзия » Строгие формы

367 2 3

Заспиваш ти... и в този нощен час,

неканен гост съм в тъмната ти стая.

Красив е твоят сън, усещам аз.

Напомня ми за младостта и рая.

Сега съм тук, защото те желая.

Да те целуна ли? О, не, не бива!

Напира сила да те обладая

и пак възспирам сам страстта си дива.

Каквото в миг докосна, то загива,

и любовта за мен е безнадеждна.

Напускам твоя дом. Бъди щастлива.

Живей с душа неопетнено нежна.

Как искам яростно да изкрещя,

но прокълнат, без звук, ще отлетя.