Заспиваш ти... и в този нощен час,
неканен гост съм в тъмната ти стая.
Красив е твоят сън, усещам аз.
Напомня ми за младостта и рая.
Сега съм тук, защото те желая.
Да те целуна ли? О, не, не бива!
Напира сила да те обладая
и пак възспирам сам страстта си дива.
Каквото в миг докосна, то загива,
и любовта за мен е безнадеждна.
Напускам твоя дом. Бъди щастлива.
Живей с душа неопетнено нежна.
Как искам яростно да изкрещя,
но прокълнат, без звук, ще отлетя.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
