Ден без теб
Навън е влажно и самотно
след дъжда.
Светът е целият покрит със кални стъпки.
Навън е тъжно и мъгливо.
И те няма
да ми дадеш спасителна ръка.
И аз се гмуркам в тишината на града,
за да потъпча
и да бъда стъпкана.
Навън е зло и безпристрастно
и се гърча
във абстиненция за нощното ти рамо.
Без тебе съм до лудост неразбрана.
Без тебе съм на крачка от прекършване.
Навън небето цялото е сиво
и от канавките ме дебне мръсотията,
и от прозорците ме стряскат чужди викове...
Ах... моля те, недей да си отиваш!
Недей да си отиваш вече.
Никога.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елица Мавродинова Todos los derechos reservados
