Навън е влажно и самотно след дъжда. Светът е целият покрит със кални стъпки. Навън е тъжно и мъгливо. И те няма да ми дадеш спасителна ръка. И аз се гмуркам в тишината на града, за да потъпча и да бъда стъпкана.
Навън е зло и безпристрастно и се гърча във абстиненция за нощното ти рамо. Без тебе съм до лудост неразбрана. Без тебе съм на крачка от прекършване. Навън небето цялото е сиво и от канавките ме дебне мръсотията, и от прозорците ме стряскат чужди викове... Ах... моля те, недей да си отиваш! Недей да си отиваш вече. Никога.
Първото ти стихотворение тук... Усещането от прочита е особено. Стихотворението е чудесно, но е останало незабелязано (поне в началото). Несправедливо. Вече няколко пъти го чета и удоволствието не намалява. Усещане за... Алиса.
Колко е хубаво, че мога да те чета, когато поискам!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Колко е хубаво, че мога да те чета, когато поискам!