alisa_wonderland (Елица Мавродинова)
132 234
Mar 7, 2007, 12:51 PM

Ден без теб  

  Poetry
1934 0 6

Навън е влажно и самотно
след дъжда.
Светът е целият покрит със кални стъпки.
Навън е тъжно и мъгливо.
И те няма
да ми дадеш спасителна ръка.
И аз се гмуркам в тишината на града,
за да потъпча
и да бъда стъпкана.

Навън е зло и безпристрастно
 и се гърча
 във абстиненция за нощното ти рамо.
Без тебе съм до лудост неразбрана.
Без тебе съм на крачка от прекършване.
Навън небето цялото е сиво
и от канавките ме дебне мръсотията,
и от прозорците ме стряскат чужди викове...
Ах... моля те, недей да си отиваш!
Недей да си отиваш вече.
Никога.

© Елица Мавродинова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Първото ти стихотворение тук... Усещането от прочита е особено. Стихотворението е чудесно, но е останало незабелязано (поне в началото). Несправедливо. Вече няколко пъти го чета и удоволствието не намалява. Усещане за... Алиса.
    Колко е хубаво, че мога да те чета, когато поискам!
  • !!!
  • Недей да си отиваш вече. Никога :S
  • Хубаво е!
  • "До лудост неразбрана..." е разкошно
  • Колко жалко че никой не те е посрешнал с добре дошла в този иначе така изтънчен сайт!
Random works
: ??:??