Ден без теб
Навън е влажно и самотно
след дъжда.
Светът е целият покрит със кални стъпки.
Навън е тъжно и мъгливо.
И те няма
да ми дадеш спасителна ръка.
И аз се гмуркам в тишината на града,
за да потъпча
и да бъда стъпкана.
Навън е зло и безпристрастно
и се гърча
във абстиненция за нощното ти рамо.
Без тебе съм до лудост неразбрана.
Без тебе съм на крачка от прекършване.
Навън небето цялото е сиво
и от канавките ме дебне мръсотията,
и от прозорците ме стряскат чужди викове...
Ах... моля те, недей да си отиваш!
Недей да си отиваш вече.
Никога.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Мавродинова Всички права запазени
