7.03.2007 г., 12:51

Ден без теб

2.1K 0 6

Навън е влажно и самотно
след дъжда.
Светът е целият покрит със кални стъпки.
Навън е тъжно и мъгливо.
И те няма
да ми дадеш спасителна ръка.
И аз се гмуркам в тишината на града,
за да потъпча
и да бъда стъпкана.

Навън е зло и безпристрастно
 и се гърча
 във абстиненция за нощното ти рамо.
Без тебе съм до лудост неразбрана.
Без тебе съм на крачка от прекършване.
Навън небето цялото е сиво
и от канавките ме дебне мръсотията,
и от прозорците ме стряскат чужди викове...
Ах... моля те, недей да си отиваш!
Недей да си отиваш вече.
Никога.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Мавродинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Първото ти стихотворение тук... Усещането от прочита е особено. Стихотворението е чудесно, но е останало незабелязано (поне в началото). Несправедливо. Вече няколко пъти го чета и удоволствието не намалява. Усещане за... Алиса.
    Колко е хубаво, че мога да те чета, когато поискам!
  • !!!
  • Недей да си отиваш вече. Никога :S
  • Хубаво е!
  • "До лудост неразбрана..." е разкошно

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...