ДЕН ОТ ВАРНЕНСКИЯ КАЛЕНДАР
... ден дени край мен из парка, ляга маранята жарка,
и чистачката без мярка вдига шум и облак прах,
две-три дами – дали-взели, веят сламени капели,
пушат облачета бели три старчока покрай тях,
разни бабички и чички скачат с розови петички –
йодни пари дишат всички върху спечения плаж,
сетне – край вълните сини, опнати във монокини,
рой девойки ще ме сринат – куличка от декупаж,
правичката да си кажа, аз съм дребен щрих в миража –
ще си тръгна сам по плажа – дявол знае накъде,
стиснал своето моливче, пил едно аперитивче,
днес съм толкова щастлив, че блага старост ми дойде! –
дръпнал бирата си втора, сетне ще потретя в двора,
сякаш океански кораб съм превзел – пират на лов,
смъкнал пътната тояга, тихо ще река на прага –
нека ден дени! – за блага дума, Обич и Любов.
© Валери Станков Todos los derechos reservados
нека ден дени! – за блага дума, Обич и Любов.