Ден за ден
Всичко ни е ден за ден -
да дойде ден и друг да мине.
А той, денят ни изморен,
ни гледа с кафевите очи на кестени.
Да дойде ден и друг да мине
е ритъмът на нашите емоции -
букет от макове, със билки смесени,
повяхват бързо - ден до пладне.
Витае само ароматът им тръпчив,
на билките, набрани край гробове.
Но някакъв часовник отстъпчив,
лениво закъснява да ни хване...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Димитър Ганчев Todos los derechos reservados
Благодаря ти, Гери! 
