Ден за ден
Всичко ни е ден за ден -
да дойде ден и друг да мине.
А той, денят ни изморен,
ни гледа с кафевите очи на кестени.
Да дойде ден и друг да мине
е ритъмът на нашите емоции -
букет от макове, със билки смесени,
повяхват бързо - ден до пладне.
Витае само ароматът им тръпчив,
на билките, набрани край гробове.
Но някакъв часовник отстъпчив,
лениво закъснява да ни хване...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Ганчев Все права защищены
Благодаря ти, Гери! 
