Oct 20, 2006, 11:03 PM

Ден за ден

  Poetry
822 0 8
Всичко ни е ден за ден -
да дойде ден и друг да мине.
А той, денят ни изморен,
ни гледа с кафевите очи на кестени.
Да дойде ден и друг да мине
е ритъмът на нашите емоции -
букет от макове, със билки смесени,
повяхват бързо - ден до пладне.
Витае само ароматът им тръпчив,
на билките, набрани край гробове.
Но някакъв часовник отстъпчив,
лениво закъснява да ни хване...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Ганчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...