Oct 20, 2006, 11:03 PM

Ден за ден

  Poetry
819 0 8
Всичко ни е ден за ден -
да дойде ден и друг да мине.
А той, денят ни изморен,
ни гледа с кафевите очи на кестени.
Да дойде ден и друг да мине
е ритъмът на нашите емоции -
букет от макове, със билки смесени,
повяхват бързо - ден до пладне.
Витае само ароматът им тръпчив,
на билките, набрани край гробове.
Но някакъв часовник отстъпчив,
лениво закъснява да ни хване...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Ганчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....