Ден за ден
Всичко ни е ден за ден -
да дойде ден и друг да мине.
А той, денят ни изморен,
ни гледа с кафевите очи на кестени.
Да дойде ден и друг да мине
е ритъмът на нашите емоции -
букет от макове, със билки смесени,
повяхват бързо - ден до пладне.
Витае само ароматът им тръпчив,
на билките, набрани край гробове.
Но някакъв часовник отстъпчив,
лениво закъснява да ни хване...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Ганчев Всички права запазени
Благодаря ти, Гери! 
