Денят гори

Денят гори като огън,

гасне далеч на небосвода,

а времето лежи спокойно,

противно на своята природа.

Бавно настъпва нощта,

а ти си все така далече.

Изгубих вяра във мощта,

която имах. Утихна вече.

Едно време сляпо вярвах,

          че ще мога без теб да живея.         

Не мислейки, се надявах

да мога да те преодолея.

Но сега вече осъзнах,

че без огън ледът не може

и без нощта денят...

И колко си ми нужен.