Денят гори
Денят гори като огън,
гасне далеч на небосвода,
а времето лежи спокойно,
противно на своята природа.
Бавно настъпва нощта,
а ти си все така далече.
Изгубих вяра във мощта,
която имах. Утихна вече.
Едно време сляпо вярвах,
че ще мога без теб да живея.
Не мислейки, се надявах
да мога да те преодолея.
Но сега вече осъзнах,
че без огън ледът не може
и без нощта денят...
И колко си ми нужен.
© Мирела Шопова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
