7 июл. 2009 г., 20:27

Денят гори

1.2K 0 0

 

Денят гори


Денят гори като огън,

гасне далеч на небосвода,

а времето лежи спокойно,

противно на своята природа.


Бавно настъпва нощта,

а ти си все така далече.

Изгубих вяра във мощта,

която имах. Утихна вече.


Едно време сляпо вярвах,

          че ще мога без теб да живея.         

Не мислейки, се надявах

да мога да те преодолея.


Но сега вече осъзнах,

че без огън ледът не може

и без нощта денят...

И колко си ми нужен.


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мирела Шопова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....