16 jun 2006, 10:17

ДЕПРЕСИВНО 

  Poesía
905 0 9

Умирам от пълзящо ежедневие.
На прага пожелавам ти успех;
обуваш се, целуваш ме, в безвремие,
превръща се живота ми нелек.

Децата, правилата, самотата,
преплитат се във дневния колаж.
Секундите валящи от стрелката,
повличат ме в лъжовния вираж.

И някаква ревнивост глуповата,
размътва застоялата вода
във бавното броене на числата,
пресмятани от дни и самота.

 

 

© Милена Христова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??