Jun 16, 2006, 10:17 AM

ДЕПРЕСИВНО 

  Poetry
1017 0 9

Умирам от пълзящо ежедневие.
На прага пожелавам ти успех;
обуваш се, целуваш ме, в безвремие,
превръща се живота ми нелек.

Децата, правилата, самотата,
преплитат се във дневния колаж.
Секундите валящи от стрелката,
повличат ме в лъжовния вираж.

И някаква ревнивост глуповата,
размътва застоялата вода
във бавното броене на числата,
пресмятани от дни и самота.

 

 

© Милена Христова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??