Умирам от пълзящо ежедневие.
На прага пожелавам ти успех;
обуваш се, целуваш ме, в безвремие,
превръща се живота ми нелек.
Децата, правилата, самотата,
преплитат се във дневния колаж.
Секундите валящи от стрелката,
повличат ме в лъжовния вираж.
И някаква ревнивост глуповата,
размътва застоялата вода
във бавното броене на числата,
пресмятани от дни и самота.
© Милена Христова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
