16 июн. 2006 г., 10:17

ДЕПРЕСИВНО 

  Поэзия
999 0 9

Умирам от пълзящо ежедневие.
На прага пожелавам ти успех;
обуваш се, целуваш ме, в безвремие,
превръща се живота ми нелек.

Децата, правилата, самотата,
преплитат се във дневния колаж.
Секундите валящи от стрелката,
повличат ме в лъжовния вираж.

И някаква ревнивост глуповата,
размътва застоялата вода
във бавното броене на числата,
пресмятани от дни и самота.

 

 

© Милена Христова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??