15 abr 2022, 18:16

Десетата девица

  Poesía
1K 6 14

И все си казвам, още малко,
но вече съм нетърпелива.
За Теб копнея! Ще е жалко,
елей да ходя да наливам.
Светилникът ми уж е пълен
и аз стоя сама сред мрака.
А той е хищен, недоволен,
наежил страхове, ме чака,
да отмалея, да угасна,
съмнения да пропълзят,
да стана слаба, тям подвластна
и в тъмнина да ме приспят.
О, дай ми сили да Те чакам,
на пътя си да ме съзреш,
трепереща искрица в мрака,
от мрака да ме изведеш!
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© любимка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Mitvans, душа, като снежинка чиста, щом топлинка докосне се разтапя
    Жабок, много интересно разяснение, замисли ме.
    Благодаря ви!
  • Да, Щураче правилно е - със смърт, смъртта победи. След Края се открива безпределът на Безкрайността.
    Може би малко хора са търсили произхода на думата возкресе. Твърде често се базираме изхождайки от думата кръст, и от там достигаме до - възмогна Кръста, но в старият ни език "креп-со" има значение за крепост и смисълът и е с друго по обширно значение- че праведните, някой ден ще се върнат към живота в своите тела. Също е и тълкованието на думата - воистина, но няма да ставам протяжен в коментарното поле.
  • Браво, Дарина, Пореден шедьовър! Приемам твоя свят такъв, какъвто е! Той е част от тебе и в хармония с тебе! Бъди винаги себе си! Моите поздравления!
  • Вики, стъпвам само в стъпки, които познавам, посоките са твърде относителни
    Жабок, как точно се превежда? Със смърт, смъртта победи?
    Благодаря на всички ви за споделеното!
  • Чудесно! Дали пък не трябва да направиш ти първо стъпка напред?! Не знам...

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...