Десетата девица
И все си казвам, още малко,
но вече съм нетърпелива.
За Теб копнея! Ще е жалко,
елей да ходя да наливам.
Светилникът ми уж е пълен
и аз стоя сама сред мрака.
А той е хищен, недоволен,
наежил страхове, ме чака,
да отмалея, да угасна,
съмнения да пропълзят,
да стана слаба, тям подвластна
и в тъмнина да ме приспят.
О, дай ми сили да Те чакам,
на пътя си да ме съзреш,
трепереща искрица в мрака,
от мрака да ме изведеш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© любимка Всички права запазени
