15 апр. 2022 г., 18:16

Десетата девица

1K 6 14

И все си казвам, още малко,
но вече съм нетърпелива.
За Теб копнея! Ще е жалко,
елей да ходя да наливам.
Светилникът ми уж е пълен
и аз стоя сама сред мрака.
А той е хищен, недоволен,
наежил страхове, ме чака,
да отмалея, да угасна,
съмнения да пропълзят,
да стана слаба, тям подвластна
и в тъмнина да ме приспят.
О, дай ми сили да Те чакам,
на пътя си да ме съзреш,
трепереща искрица в мрака,
от мрака да ме изведеш!
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© любимка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Mitvans, душа, като снежинка чиста, щом топлинка докосне се разтапя
    Жабок, много интересно разяснение, замисли ме.
    Благодаря ви!
  • Да, Щураче правилно е - със смърт, смъртта победи. След Края се открива безпределът на Безкрайността.
    Може би малко хора са търсили произхода на думата возкресе. Твърде често се базираме изхождайки от думата кръст, и от там достигаме до - възмогна Кръста, но в старият ни език "креп-со" има значение за крепост и смисълът и е с друго по обширно значение- че праведните, някой ден ще се върнат към живота в своите тела. Също е и тълкованието на думата - воистина, но няма да ставам протяжен в коментарното поле.
  • Браво, Дарина, Пореден шедьовър! Приемам твоя свят такъв, какъвто е! Той е част от тебе и в хармония с тебе! Бъди винаги себе си! Моите поздравления!
  • Вики, стъпвам само в стъпки, които познавам, посоките са твърде относителни
    Жабок, как точно се превежда? Със смърт, смъртта победи?
    Благодаря на всички ви за споделеното!
  • Чудесно! Дали пък не трябва да направиш ти първо стъпка напред?! Не знам...

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...