Apr 15, 2022, 6:16 PM

Десетата девица

  Poetry
1K 6 14

И все си казвам, още малко,
но вече съм нетърпелива.
За Теб копнея! Ще е жалко,
елей да ходя да наливам.
Светилникът ми уж е пълен
и аз стоя сама сред мрака.
А той е хищен, недоволен,
наежил страхове, ме чака,
да отмалея, да угасна,
съмнения да пропълзят,
да стана слаба, тям подвластна
и в тъмнина да ме приспят.
О, дай ми сили да Те чакам,
на пътя си да ме съзреш,
трепереща искрица в мрака,
от мрака да ме изведеш!
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© любимка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Mitvans, душа, като снежинка чиста, щом топлинка докосне се разтапя
    Жабок, много интересно разяснение, замисли ме.
    Благодаря ви!
  • Да, Щураче правилно е - със смърт, смъртта победи. След Края се открива безпределът на Безкрайността.
    Може би малко хора са търсили произхода на думата возкресе. Твърде често се базираме изхождайки от думата кръст, и от там достигаме до - възмогна Кръста, но в старият ни език "креп-со" има значение за крепост и смисълът и е с друго по обширно значение- че праведните, някой ден ще се върнат към живота в своите тела. Също е и тълкованието на думата - воистина, но няма да ставам протяжен в коментарното поле.
  • Браво, Дарина, Пореден шедьовър! Приемам твоя свят такъв, какъвто е! Той е част от тебе и в хармония с тебе! Бъди винаги себе си! Моите поздравления!
  • Вики, стъпвам само в стъпки, които познавам, посоките са твърде относителни
    Жабок, как точно се превежда? Със смърт, смъртта победи?
    Благодаря на всички ви за споделеното!
  • Чудесно! Дали пък не трябва да направиш ти първо стъпка напред?! Не знам...

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....