21 jun 2009, 14:18

Дете на мрака

  Poesía » Otra
739 0 2

Едно дете на мрака в кръв се ражда -

самò срещу калната тъга,

с капка горещ восък в ръка -

и рухват стените, които изгражда.

В нищетата – безцветна дъга.

 

Тихи лунни блясъци в гората,

две скрити очи над плячката бдят;

самотен писък бяга из полята,

а хищникът се крие в тишината.

И черни танци стъпките следят.

 

Смъртният танц ухае на цветя,

но тъжната симфония приключва

и цигуларят изпарява се в нощта.

Болезнен вик тъмата заключва,

а сетне бе безкрайна самота.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Денис Метев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това определено внушава смръзяващи и страшни усещания, че нещо се крие в тъмното и дебне.
  • "а сетне бе безкрайна самота."
    Прекъсната от дървен кол в гръдта. (т.е. има лечение)

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...