21 jun 2009, 14:18

Дете на мрака 

  Poesía » Otra
552 0 2

Едно дете на мрака в кръв се ражда -

самò срещу калната тъга,

с капка горещ восък в ръка -

и рухват стените, които изгражда.

В нищетата – безцветна дъга.

 

Тихи лунни блясъци в гората,

две скрити очи над плячката бдят;

самотен писък бяга из полята,

а хищникът се крие в тишината.

И черни танци стъпките следят.

 

Смъртният танц ухае на цветя,

но тъжната симфония приключва

и цигуларят изпарява се в нощта.

Болезнен вик тъмата заключва,

а сетне бе безкрайна самота.

© Денис Метев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Това определено внушава смръзяващи и страшни усещания, че нещо се крие в тъмното и дебне.
  • "а сетне бе безкрайна самота."
    Прекъсната от дървен кол в гръдта. (т.е. има лечение)
Propuestas
: ??:??