21 июн. 2009 г., 14:18

Дете на мрака

740 0 2

Едно дете на мрака в кръв се ражда -

самò срещу калната тъга,

с капка горещ восък в ръка -

и рухват стените, които изгражда.

В нищетата – безцветна дъга.

 

Тихи лунни блясъци в гората,

две скрити очи над плячката бдят;

самотен писък бяга из полята,

а хищникът се крие в тишината.

И черни танци стъпките следят.

 

Смъртният танц ухае на цветя,

но тъжната симфония приключва

и цигуларят изпарява се в нощта.

Болезнен вик тъмата заключва,

а сетне бе безкрайна самота.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Денис Метев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това определено внушава смръзяващи и страшни усещания, че нещо се крие в тъмното и дебне.
  • "а сетне бе безкрайна самота."
    Прекъсната от дървен кол в гръдта. (т.е. има лечение)

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...