Едно дете на мрака в кръв се ражда -
самò срещу калната тъга,
с капка горещ восък в ръка -
и рухват стените, които изгражда.
В нищетата – безцветна дъга.
Тихи лунни блясъци в гората,
две скрити очи над плячката бдят;
самотен писък бяга из полята,
а хищникът се крие в тишината.
И черни танци стъпките следят.
Смъртният танц ухае на цветя,
но тъжната симфония приключва ...