Дете на мрака

Jun 21, 2009, 2:18 PM

Poetry » Other

586 0 2

Едно дете на мрака в кръв се ражда -

самò срещу калната тъга,

с капка горещ восък в ръка -

и рухват стените, които изгражда.

В нищетата – безцветна дъга.

Тихи лунни блясъци в гората,

две скрити очи над плячката бдят;

самотен писък бяга из полята,

а хищникът се крие в тишината.

И черни танци стъпките следят.

Смъртният танц ухае на цветя,

но тъжната симфония приключва

и цигуларят изпарява се в нощта.

Болезнен вик тъмата заключва,

а сетне бе безкрайна самота.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

silian (Силиан Мичъл)

2009-07-22T03:46:30+03:00

Това определено внушава смръзяващи и страшни усещания, че нещо се крие в тъмното и дебне.
akonitin (Никодим Сертов)

2009-06-21T14:21:34+03:00

"а сетне бе безкрайна самота."
Прекъсната от дървен кол в гръдта. (т.е. има лечение)