Детелини
Когато детелините тъгуват,
увяхват им вълшебните листенца.
Не плачат, не ревнуват, че танцува
галантен вятър с кичести хортензии.
Усмихват се горчиво на сърцата,
защото с детска вяра ги намират
и търсят свое щастие в листата,
които тихо, без сълза, умират.
Желания добри не изпълняват,
не им остава сила да ги чуват.
В дланта наивна леко се стопяват
и старите вълшебства си сънуват.
Когато детелините са тъжни,
магическите сокове пресъхват,
но помнят, че преди смъртта са дължни
поне в една усмивка да възкръснат.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
